Печурка

Печурката през вековете

Още в Древен Египет гъбите били приемани като „храна за богове“, а египтяните смятали, че тяхната консумация осигурява безсмъртие, което заслужавали само фараоните. Обикновените хора нямали право дори да докосват гъбите. Векове по-късно, около началото на XVII век във Франция започват да отглеждат печурки. За пръв път е култивирана във Франция, като оригиналният й цвят е кафяв. Гъбата е бяла от 1926 година, когато пенсилвански фермер забелязал странни бели печурки, които се появили сред най-нормалните кафяви, които отглеждал. Феноменът се обяснява с проста мутация, но на потребителите новият цвят им харесал и скоро всички започнали да произвеждат само „мутанти“.

Друга легенда пък разказва, че Джордж IV в своя дворец в Лондон разполагал със специална сграда за отглеждане на култивираните гъби. Другото име на гъбите печурка до 19 век било „трюфелът на 19 век“!? Дори и тогава, след толкова много векове, само малка част от населението е можела да си позволи тяхната консумация.

Печурката (Agaricus) представлява род базидиеви гъби с гуглести плодни тела и спорообразуващ слой под формата на пластинки. За тях са характерни розовите пластинки, които с възрастта променят своето оцветяване и стават все по-кафяви, и шоколадовокафяв споров прашец.  Младите гугли са кълбовидни, а палстинките са скрити поради наличието на було, което по-късно се разцепва, оставяйки пръстенче около стъблото. Гъбата расте в края на пролетта, през лятото и през есента в крайни тревисти райони, на горски поляни, ливади, паркове и градини. Често на самодивски кръгове.

Печурката в кухнята

Винаги избирайте здрави и месести гъби, със свеж вид. Можете да ги съхранявате в хладилник, във фризер или сушени. Важно е да се знае, че гъбите не се мият. Това се прави непосредствено преди консумация. Не е препоръчително да ги съхранявате близо до лук или чесън, защото бързо ще поемат техния аромат.  При замразяване гъбите се почистват, може и с малко вода, оставят се за 24ч в хладилник и след това в плик и се замразяват. Важно е да не се тъпчат в плика.

Култивираната печурка е един от най-скромните представители на голямото семейство на гъбите, сравнена с манатарките, трюфелите и пачия крак. Тази гъба обаче е лесно достъпна за повечето хора и може да се консумира както суров, така и приготвен под всякаква форма. Печурката придава деликатен вкус на предястия, салати, пюрета, на пълнежи за дивеч и месо, омлети и др.

Сушената гъба е необходимо да бъде накисната за час в топла вода. След това може да се използва като прясната с разликата, че не може да бъде пържена.

Състав на печурката

Ценните хранителни свойства на гъбите са открити много отдавна, като в началото са били хората от Изтока. Високото съдържание на цинк в печурките повишава съпротивителните сили на организма, те са богати и на фосфор, калий и калций. Не само минерали, но и достатъчно витамини има в техния състав, което ги прави отлична добавка за всяка гозба. С най-високо съдържание са витамините А, К и D. За хора, подложили се на редуциращ режим на хранене, консумацията на печурки се оказва добра алтернатива и заради ниското им съдържание на натрий.

Някой казват че гъбите са пържолата на вегетарианеца. Липсата на захар и мазнини ги прави подходящи и за хора, страдащи от диабет. Тези гъби имат гликемичен лоудинг (ГИ)=3 и гликемичет индекс (ГИ)=50 в суровия им вид, и съответно ГЛ=3 и ГИ=60 за печурките, приготвени със сол. Две-три печурки на ден са достатъчни, за да ви доставят необходимото дневно количество от витамин В12.