Орех

История на ореха

За родина на ореха се приема Близкият изток и Балкански­ят полуостров. Смятало се, че жезълът на Моисей бил резбован от ореховото дърво в райската градина. Чудотворен бил и ореховият жезъл на Св. Патрик, който избавил Ирландия през IV век от змиите на острова, прогонвайки ги в морето. В Рим дарявали орехи на новобрачните, а във Франция ги посипвали с тях пред олтара. В Англия вярвали, че при добра реколта от орехи ще се родят много деца през следващата година. В България ореховото дърво е широко разпространено и най-вече от обикновения вид орех. Освен него, у нас рядко се срещат черния орех, манджурски орех, калифорнийски черен орех.

Орехът е „свято” дърво у българите, което се сади само. Орехите са почитани не само заради вековното им съществуване, но и като ценна храна и лекарство. Дървото осигурява подслон и сянка в летните жеги и закрила от мълнии и проливен дъжд, а от това и едно от иманата му – Гръмоломник. Дървесината на ореха е ценена още древни времена. Тя е много здрава и устойчива на вредители, прекрасно полираща се, не се раздува и напуква при термична обработка. Дебелата орехова сянка привлича в летните горещини, но в никакъв случай не бива да се заспива, защото под нея нощем се събират самодиви и зли старици. С тяхното влияние старите хора обяснявали защо под ореховата сянка нищо не вирее. В действителност в ореховите листа се образува веществото юглон, което е токсично за другите растения. Дъждовете го измиват от листата и попадайки в почвата, потиска растежа на растителността под короната.

Ореховите дървета имат голяма продължителност на живот – най-често 200-300 години, но отдел­ни дървета преживяват много по-дълго. Плодът е костилков и се със­тои от зелена обвивка, черупка и ядка. Максималното плододаване на дървото настъпва към 60-80 годишна възраст. Средните добиви от дърво са 40-80 кг, но могат да достигнат и надми­нат 100 кг. Днес водещи производители на орехи са САЩ, Турция, Китай, Иран, Франция и Румъния.

Състав на орехите

Орехите са отличен източник на омега 3 мастни киселини, белтъчини, мазнини, железни, фосфорни, магнезиеви и други минерални соли, манган и мед. По съдържание на витамин С орехите превъзхождат касиса и цитрусовите плодове. Богати са на витамин А, В и Е, както и много микроелементи. Ореховите ядки са много богати на белтъчини и мазнини, железни, магнезиеви, фосфорни и други минерални соли. Листата на ореха са с високо съдържание на йод. Орехите са висококалорична храна и съдържат мелатонин, ензим отговорен за добрия сън.

В 100 г от ореховата ядка се съдържат:

• 647 ккал
• 15 г белтъчини
• 15 г въглехидрати
• 65 г мазнини
• 14.95 г протеини
• 47 мг полиненаситени мастни киселини
• 98 мг фолиева киселина
• 39 мг Витамин B4
• 441 мг калий
• 346 мг фосфор
• 158 мг магнезий
• 98 мг калций

Кулинарна употреба на ореха

Орехите могат да се консумират както сурови, така и сушени или печени. Включват се в много протеинови шейкове. У нас най-често ги добавяме към таратор, извара или дори кьопоолу. Друго традиционно приложение намират в плънката на никулденския шаран. Един от най-известните типично български десерти е домашно кисело мляко с мед и орехи. В съседна Турция майсторите на баклавата използват много орехи в тяхната традиционна баклава. Чудесна основна съставка са натрошените орехи към много сладкиши, десерти, бисквити и дори зелени салати.

Ползи от орехите

Орехите влияят добре на сърдечно-съдовата система, на кръвното налягане. Орехите подобряват нивата на холестерола на хора с диабет от тип 2. Орехи често са наричани „храна за мозъка“ с тяхната висока концентрация на омега-3 мазнини. Орехите предотвратявт образуването на камъни в жлъчката. Ядките от орех защитават здравината на костите и понижават риска от наддаване на тегло.