Нахут

История на нахута

За родина на нахута се счита районът на Малайзия и по-специално околностите на библейския град Йерихон. Според археологическите сведения нахутът е бил използван за храна от йерихонците още преди 7500 години. Като култивирана култура нахута започва да се отглежда преди 5000 години по Средиземноморието, а в Индия растението се разпространява само хилядолетие по-късно. В Гърция са открити семена от нахут от 5450 г. пр. н.е., а в Ирак са намерени семена, датирани от бронзовата ера.

Нахутът е известен още като леблебия. Той е едногодишно растение от семейство бобови и достига височина от 20 до 70 см. Семената са с кръгла форма с издатина и напомнят овча глава, поради което на много места е известен и с прякорите „овчи грах”, или „птичи грах”. Сортовете с бели, жълто-розови и бледожълти зърна се използват за храна. Тъмните на цвят зърна нахут, отличаващи се с повишено съдържание на белтъчини се използват за храна за животни. Черният нахут обаче е високо ценен в индийската кухня и се приготвя често под формата на ястието Кала Чана.

Нахут в кухнята

Нахут се добавя често в супи, пилаф, гарнитури, салати, пирожки и нахутови кюфтенца (фалафели). Може би най-популярната рецепта за нахута е хумуса. Може да се направи от сушен нахут, но така и от нахут в буркан. Може да видите как се прави в секцията Рецепти.

Състав на нахута

Нахута съдържа много Витамин В1, В2, В6, В9, РР, А, фосфор, калий. Мазнините са доста и по този показател превъзхожда останалите бобови култури с изключение на соята. Аминокиселините сe съдържат много малко в нахута. Соята и грахът съдържат по-голямо количество белтъчини, по качество и балансираност на амино-киселинния състав, нахутът превъзхожда останалите бобови култури.

Леблебията има нисък гликемичен индекс и нисък индекс на гликемично зареждане. Това я прави отлична диетична храна и подходяща за хора, които искат да отслабнат.