Червена леща

История на лещата

Следи от леща са открити още преди 8000 години.  Използвана е още от праисторически времена в Централна Азия. Тя е една от първите храни, които някога са били култивирани. За леща се споменава дори в Библията. Преди 1-ви век от новата ера, лещата е въведена в Индия, където се използва за направата на традиционно, силно овкусено ястие – дал. В много католически страни, лещата е била използвана като основна храна по време на Великия пост. В момента водещите търговски производители на леща са Индия, Турция, Канада, Китай и Сирия.

Лещата е бобово растение и расте във вид на шушулки, всяка от които съдържа едно или две семенца. Лещата се класифицира в зависимост от това дали семената й са големи или малки по размер. Познати са десетки разновидности. Най-често срещаните видове са зелена или кафява леща, тя също може да се намери и в черни, жълти и червено-оранжеви нюанси.

Най-разпространената и съответно най-евтина леща е кафявата, наричана още континентална и египетска. Тя има по-слаб вкус в сравнение с другите и лесно се разкашква при варене.

Друга много популярна леща е червената. При подлагане на термична обработка тя променя цвета си към златистожълт. Отличава се със сладък вкус. Подходяща е за яхнии, супи и пюрета.

Най-скъпия представител на лещата е зелената й разновидност, наречена още френска леща. Тя е месеста, с много интензивен вкус и остава твърда, дори след варене. Това е прави идеална за приготвянето на салати.

Един от най-атрактивните сортове леща е белугата. Наречена е така, защото по време на готвене черните зрънца стават лъскави като едноименния хайвер.

Червената леща в кухнята

Лещата е типично ястиe за българската трапеза. Може да се приготвя във формата на чорба, яхния, с или без месо. От леща се правят и зеленчукови кюфтета, някои салати. Лещата може да се използва за пълнеж на чушки, а печената яхния от леща на фурна е много вкусно и полезно ястие.

Вкуса на лещата се допълва най-добре от анасоновите подправки и най-вече резенето. Традиционната българска леща чорба се овкусява с чесън и чубрица. Чесънът се слага и в шотландската рецепта за леща яхния, но в нея се добавя и дафинов лист.

В мароканската супа, наречена харира, лещата се съчетава с нахут, канела, агнешко месо, шафран и кориандър. Лещата може да се подправи и с лимонов сок, магданоз, червен пипер и кимион. Лещата яхния може да бъде напълно постна или комбинирана с пилешко или свинско месо.