Индийско орхече цяло

История на орехчето

Наречено още мускатово орехче. Растението вирее в тропичен влажен климат при температура над 20 градуса. Произходът му идва от Индонезия и по-точно от островите Молука. В Европа мускатовото орехче се появява в началото на XII век. Говори се, че в Англия преди няколкостотин години, няколко индийски орехчета е можело да бъдат продадени за сума, достатъчна да осигури финансова независимост за цял живот. Световното производство на индийско орехче е съсредоточено предимно в Индонезия и Гренада, а главните пазари-вносители са Европейската общност, САЩ, Япония и Индия

Дървото, което дава индийско орехче, ароматният мускатник е вечнозелено и стига до височина 10-15 м. Първият добив от дърветата се събира 7–9 години след засаждането и те постигат своя пълен потенциал след 20 години. Плодът е с големина от 9 см, жълт, вътре в него е орехът. Всъщност сушената костилка от плода (подобен на кайсия) е самото орехче. От мускатовото дърво се получават две подправки – мускатов орех и мускатов цвят, който се цени много повече, но се намира трудно. Най-качествените сортове мускатен цвят се добиват от венчелистчетата. Най-скъп е пенангският мускатен цвят.

Употреба на орехчето в кухнята

Индийското орехче има силен сладникав вкус и е много използвано в кулинарията. Кулинарната обработка на подправката е изключително подходяща, ако тя протича в съчетание с черен пипер, дафинов лист, лук, магданоз. Преди употреба мускатовото орехче трябва да се настърже на ситно ренде. Съхранява се на сухо място. То е традиционна подправка за сладки ястия като яйчени кремове, пудинг, компоти, коледни сладки и пуншове.Много подходящо е за гъбени и зеленчукови блюда, на спанак, зеле и лук, на сосове и месни ястия, на супи (телешко варено) и пастети. В сосовете индийското орехче се добавя в края на варенето, а без него така известният ни сос Бешамел с гъби не би толкова харктерен вкус. В ястията се добавя по време на готвенето, а в тестени изделия – при замесването на тестото.

Състав на индийското орехче

Орехчето съдържа около 50 % етерични масла, както и растителни протеини, нишесте, пигменти и сапонини. Самото то е с твърде сложен състав и съдържа ароматни вещества – пинен, хераниол, овгенол, дипентел, линалоол и др. Освен това съдържа и активните вещества миристицин, елемицин, сафрол. Тези вещества имат свойството да въздействат на централната нервна система. Ароматните вещества, съдържащи се в индийското орехче, подобряват усвояването на психотропните лекарства. ТО е полезно и със съдържанието си на манган, цинк и магнезий, както и антиоксиданти и летливи масла.

Ползи за здравето

Маслото на индийското орехче се използва в медицината като стимулиращо и тонизиращо средство. Отвара от плодовете помага при стомашни болки и колики. Има широка употреба и в парфюмерийната промишленост.

Изключително благоприятно влияе и върху нервната система на човек. Това е така заради съдържащия се в него миристицин. Той стимулира производството на серотонин – хормонът на щастието и спокойствието.

В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт и при прекалена употреба може да предизвика халюцинации, повдигане, обезводняване, обща телесна болка.