Джинджифил млян

История на джинджифила

Джинджифилът е ароматен и изразителен и добавя специален вкус към азиатските пържени ястия, както и към много плодови и зеленчукови гозби и супи. Бил е известен на китайците и индийците още от древността, като той е една от първите източни подправки, достигнали до средиземноморския бряг. Римляните пренасят джинджифила от Китай преди повече от 2000 години, и така популярността му се концентрира в районите по Средиземноморието, но през средните векове става известен и почитан и в останалите части на Европа.

През XIII век, знаменитият венецианец Марко Поло се запознава с това растение в Китай и едновременно с Поголоти го описва за европейците. За родина на джинджифила се смята югоизточна Азия. Разпространен е в Югоизточна Азия, а се култивира в почти всички тропически страни. Използва се само корена на растението. Употребява се обикновено самостоятелно или с подправки, имащи силен аромат.

Днес най-комерсиалните производители на джинджифил са Ямайка, Индия, Индонезия и Австралия.

Състав на джинджифила

В джинджифила има малко есенциални масла, на които обаче той дължи своя екзотичен аромат. Ароматните му масла съдържат различни фотохимикали, като с най-голяма концентрация са зингибирин, фарнезин и бисаболин. Полезните вещества в джинджифила са много – магнезий, калий, калций, фосфор, желязо, натрий и протеини.

Джинджифил в кулинарията

Джинджифилът има силен сладникав аромат и същевременно доста лют вкус. Парливият му вкус се дължи на съдържащото се в него вещество зингиберон. Като подправка се ползва коренът на растението. Във всяка една страна го приготвят по различен начин – варен, задушен, печен, пържен, маринован, сушен или пресен.

Пресният джинджифил има силно парещ вкус и същевременно приятен лимонов мирис. В този си вид най-популярен е в Азия. Там пресният джинджифил се настъргва или нарязва, след което се накисва във вода за няколко часа. Добавя се към ястието малко преди сервирането им.

В тайландската кухня смления, но пресен джинджифил се добавя към кърито, комбиниран с кокосово мляко. В Индонезия често използват пасти на основа на джинджифил и пресни люти чушки за намазване на месата преди печене.

В Китай джинджифилът най-често се запържва или вари. В китайската кухня друг начин за обработка на джинджифила е захаросването. Кората му се обелва, накисва се в хладка вода, след което се вари в много гъст захарен сироп.

В САЩ и Англия в последните години се вари бира от джинджифилов екстракт, а в някои части на Азия правят сладка, бонбони и мармалади. Използва се и за ароматизиране на компоти от круши. Често се добавя в сладкиши и курабийки. В Германия има специални немски сладки за Коледа с присъствието на подправката. От джинджифил се правят някои ликьори и сиропи. Джинджифиловия сироп и бонбони са много подходящи за добавяне към сладоледи и дори плодови салати.

Ароматът на джинджифила, който не е нито цитрусово растение, нито храст, напомня този на лимона и камфора, а пикантният му вкус пък е подобен на този на белия пипер. Това го прави едновременно познат и странен. Включва го към голямото семейство на подправките с екзотичен произход, които все повече навлизат и в нашата кухня. Пресният джинджифил има парещ вкус и лимонов мирис.

Джинджифилът има разнообразно приложение. Отначало коренът се е използвал само в медицината. С него се борели против стареенето и полова слабост.

Ползи от джинджифила

Широко използван в медицината джинджифила спомага за възстановяване от настинка, като болкоуспокояващо средство при гърлобол, стимулатор на кръвообращението, при травми от спортуване с компреси. Той е и мощен антиоксидант – пресен, сух или под формата на екстракт, коренът помага за възстановяване на засегнатите от свободните радикали клетки на организма.

Джинджифилът помага при по-дълги пътувания като намалява повдигането, действа срещу замаяност и избиване на студена пот.

Джинджифилът предизвиква клетъчна смърт при раковите клетки на яйчниците. Лабораторни изследвания са показали, че гингеролите – активните фитонутриенти в джинджифила, убиват раковите клетки като предизвикват апоптоза и автофагоцитоза.