Див лук

История на лука

Дивият лук е многогодишно растение, като за негова родина се считат както Азия и Европа, така и Северна Америка. Достига до 50см височина, а луковици почти липсват. У нас е известен още като резенец, шивес или сибирски лук и може да се срещне диворастящ, предимно по високите части на нашите планини. Дивият лук е многогодишно луковично растение, което е познато още от древността.

Ако листата на дивия лук се използват главно в кулинарията, то цветовете му по време на цъфтеж са изключително красиви и с приятен аромат, което ги прави много подходящи за украса в градината или в саксии по терасите и первазите.

Отглеждането на див лук е изключително лесно. Той е непретенциозен към сушата и влажността и по-рядко страда от болести и вредители. Най-добре обаче расте на слънчеви места, в добре отцедена, богата на хранителни вещества почва.

Състав на лука

Дивият лук е растение, бедно на калории, но пък богато на полезни съставки като витамини, минерали и антиоксиданти. Добър източник на витамини като С и А. Тънките перца съдържат следи от сяра, а също са богати на желязо и калций. В растението се откриват нива на калий и по-значителни дози на витамин К и др. Вкусът му се допълва и от съдържанието на още доста витамини, минерални соли и етерични масла.

Дивия лук в кухнята

Той е с деликатен вкус, който е нещо средно между зелен чесън и лук. Може да се добавя към почти всички постни ястия и ястия с месо. Дивият лук се съчетава добре с млечни продукти, като придава специфичен и интересен привкус на млечни сосове, извара и салати със сирене, а за сметановия сос е почти задължителен. Подходящ е за овкусяване на ястия с яйца. Ако се прибави към традиционната българска картофена салата придава изтънчен привкус, а към картофеното пюре невероятен аромат.

Дивият лук е добре да се прибави в топли или студени супи – сушен, прясно нарязан или счукан в хаванче. Също така може да се поръси върху различни местни ястия, панирани хапки и шницели, различни запеканки и солени пайове, наденички, крокети и др.

Дивият лук се използва в различни хлябове, масла и дори за овкусяване на оцет. В Полша шивеса се поднася със сирене и извара, а едно типично лятно шведско ястие е херинга с див лук. Във френската кухня дивият лук е една от най-важните подправки и заедно с естрагона, кервела и магданоза. Комбинацията между тези 4 аромтни подправки в равни количества представлява френската комбинация от свежи подправки Fines Herbes.

Ползи от шивес

Като източник на витамини и минерали, шивеса е добре да присъствие редовно във вашата кухня. Лечебните свойства на резенеца са сходни с тези на чесъна, но в по-малка степен. С богатото си съдържание на органични съединения, дивият лук има благоприятен ефект върху кръвоносната система на човек. Тънките зелени листа на лука имат леко стимулиращо, диуретично и антисептично действие. Дивият лук съдържа холин, а холинът е важно хранително вещество, което помага при сън, мускулно движение, учене и памет. Витамин К е свързан със здравето на костите, тъй като помага да се поддържа костната цялост и плътност. Фолиева киселина също се среща в сибирския лук, а тя помага за предотвратяване на вродени дефекти. Имунната система може да се възползва от съдържанието на витамин С в лука. Здравето на сърцето може да бъде подсилено от наличието на калий и органичното съединение алицин в шивеса. Намалява риска от рак на простатата, рак на хранопровода и рак на стомаха.