Девесил

История на девесила

Познат е още като селим или лющян, а наименованието девисил, според народните вярвания, означавало „девет сили“ – толкова получавал онзи, който го поръсвал обилно в яденето си или пиел отвара от девесил. Девесилът е бил познат още на древните гърци и римляни. Споменава го средновековната авторка Хилдегарда от 11 век. Още тогава той се е използвал предимно за приготвянето на тонизиращи напитки. На височина достига до 1-1,5 м. Външно и на вкус прилича донякъде на целината. Родина на девесила е южна Европа. Произхожда от сем. Целинови и се използват както листата му, така и корените, и плодовете му.

Кулинарна употреба на девесила

Пресните корени на девесила са чудесна подправка за салати, пилешки супи, фасул, месни ястия. Плодовете му пък се комбинират добре с дафинов лист, черен пипер, бахар и се използват за мариноване на зеленчуци. Листата на девесила, които са и най-използваната част, пресни или изсушени, са незаменима подправка за рибена чорба и се слагат още в началото на готвенето. Почти задължителна добавка е и към панировки за пържена риба. Чудесна подправка е и за бобена чорба и други варива. В италианската кухня най-често се използва в доматени сосове.

Състав на девесила

Девесилът съдържа етерично масло, което в коренището е до 1%. Срещат се още смоли, фуранокумарини, лецитин, захари, органични киселини, ензими, дъбилни вещества. Корените му са богати на етерични масла, захари, минерали, органични киселини, смоли, кумарин, пектин, скорбяла. От корена и плодовете му се получава етерично масло, което служи за подправка.

Ползи за здравето от девесила

Девисила стимулира храносмилането и има пичогонно и газогонно действие. Девесилът действа апетитовъзбуждащо. Прочути лечители като Хипократ, Авицена, Гален препоръчват девесил сварен или накиснат във вино при мозъчни болести, за разсейване на отоци – вътрешни и външни, против нощно напикаване, а смесен с мед – за изчистване и укрепване на организма при натравяния. Пълководецът Суворов пък по време на прехода през Алпите е давал на войниците си настойка от девесил за увеличаване на силите.

За лечебни цели се използва главно коренището на девесила при липса на апетит, колики в стомаха и червата, като отхрачващо, жлъчегонно, регулиращо менструацията средство. То подпомага сърдечната дейност и е добро средство при неврастения. Още в края на 19 век е установено, че девесилът препятства разпространението на туберкулозните микобактерии. Освен това е силно диуретично средство. Употребява се против обилно потене и при някои кожни заболявания. Друго свойство е, че успокоява и нервната система. Отварата от корените му, смесена с малко оцет и коприва помага за заздравяване на дълбоки рани, премахва обриви и спира косопад.

Корените на девесила са доббро средство при ухапвания от отровни насекоми – както с пресни корени, така и отварата от тях действа много оздравително. Прилага се външно при кожни сърбежи, рани, гъбички по краката, при мускулни, костни и ставни заболявания, при силни болки и схващания.