Чубрица

История на чубрицата

Произходът на чубрицата е от земите около Средиземно море и Близкия Изток. Смята се, че това е тревата на сатирите – същества според митология полу-хора, полу-козли известни с разюздания си нрав. Днес основни производители на чубрица са Франция и балканските страни, като особено популярна е балканската чубрица. Чубрицата е една от най-старите подправки, а у нас е направо задължителна за всяко домакинство. Чубрицата се използва широко и в много европейски страни. Европейците обичат да прибавят подправката към различни ястия с кайма, зеленчукови ястия, плънки, ястия с яйца, сосове.

Стъблото на чубрицата е силно разклонено и достига височина 30 до 60см и цъвти бяло, розово или светло-виолетово. Като подправка се използват листата на растението. Имат доста силен аромат, като наподобява силно този на мащерката.

Чубрицата е позната още от времето на древен Рим. През 1 век пр. н. е. Вергилий отглеждал чубрица, защото смятал че меда ставал по-ароматен и вкусен. През античността смятали чубрицата за силен афродизиак. За разлика от днешно време през Средновековието чубрицата често се използвала за подправяне на кексове и различни сладкиши.

Състав на чубрицата

В чубрицата се съдържа неголямо количество етерично масло 0, 5—2% с главни съставки карвакрол (до 40%) и р-цимол (до 30%) или тимол. Чубрицата съдържа дипентен и други терпени. Чубрицата е отличен източник и на някои витамини и минерали, които са от съществено значение за здравето ни. Сред минералите са натрий, желязо, калций, манган, цинк и селен. Натрият е ключов елемент в клетките и телесните течности и е сред определящите за сърдечния ритъм и кръвното налягане. Манганът се използва от човешкото тяло като кофактор при синтезирането на един от основните ензими – супероксид дисмутаза. Желязото е необходимо за производството на червените кръвни телца. Витамините, които се съдържат в най-голямо количество в чубрицата са А, С и няколко от групата В – В1 (тиамин), В3 (ниацин) и В6 (пиридоксин).

Приложение в домакинството на чубрица

Чубрицата е изключителна подправка и подхожда добре на множество ястия. Добавя се на храни с агнешко и овнешко, зеле, различни видове супи, картофени яхнии, почти всички български колбаси, ароматизира сирена и др. Чудесно се комбинира с магданоз, сушени корени за супа, дафинов лист, чесън, розмарин, целина, сминдух, риган, мащерка и още много други. Чубрицата е основна съставна част на традиционнат българска шарена сол заедно с червения пипер и солта.

Ползи от подправката чубрица

Чубрицата е незаменима като подправка, но има и доказани лечебните свойства и като билка. Чубрицата стимулира дейността на стомаха и червата, затова тя е изключително подходяща подправка за трудно смилаеми храни. Такива са варивата – боб, леща, грах и др. Чубрицата може да се използва като лек при високо кръвно налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят. Полезна е и отвара от чубрица при остра кашлица. В българската народна медицина чубрицата се прилага при неразположения като повръщане. Във времето назад възрастните хора използвали чубрицатата като средство против глисти. В допълнение в билката има и много диетични фибри – затова и чубрицата намира приложение при народни рецепти, свързани с намаляване на лошия и увеличаване на добрия холестерол. Тази билка облекчава болки при ревматизъм, а помага и при нарушения в менструалния цикъл.