История на подправките

Author: Design Studio WWW

Partner: www.wellysslaser.pl

История

История

Подправките в зората на човечеството.
4000г. пр.н.е. до 3000г. пр.н.е.


Древните хора в началото са се хранили предимно със семена, корени, плодове и по-рядко с месо, но сурово. Преходът към по-голямо разнообразие от храни ставал бавно, дори и след откриването на огъня. Голяма заслуга за оцеляването на човешкия вид, колкото и странно да звучи имат подправките. Благодарение на тях хората са включили в менюто си много полезни храни, които иначе трудно биха използвали. Най-елементарният пример е с водораслите или рибеното суши.

В началото подправките са внасяли в храната приятно разнообразие, а по-късно се превръщат в културни навици и накрая в необходимост. В Индия, преди около 4000 години ориза става основна култура за бедните жители на Малабарския бряг. Тази крайбрежна ивица обаче се оказала богата на много растения, които са подходящи за добавяне в основната храна. Там хората се научили за първи път да смесват черният пипер с кардамона. Корените на джиндифила и куркумата с кокосовото мляко. Тази ароматна гъста каша се добавяла към безвкусния варен ориз и така се е появил първообраза на прочутия и днес ориз с „къри“.

 

Арабите са търгували подправки и билки сред ранните цивилизации.
3000г. пр.н.е. до 200г. пр.н.е.


Вярвате или не, най-ранните записи за използването на подправка - сусамово семе - идва от асирийски мит. Този мит твърди, че боговете са изпили сусамово вино в нощта, преди да се създаде земята.

Първите истински доказателства за употребата на подправките идват от изкуството и писанията на ранните цивилизации. Йероглифите в Голямата пирамида в Гиза показват как работници ядат чесън и лук за сила. В древноегипетски папируси са намерени рецепти с анасон, кориандър, мента, шафран и др. В първата книга от Библията - Битие, по-големия от братята Йосиф съобщава за минаващи търговци с каравани от подправки, пътуващи от Гилеа до Египет. По-късно, в книгата на царете, Савската царица прави знак на почит към Цар Соломон под формата на подправки, злато и скъпоценни камъни. През 1453 г. пр.н.е. първите олимпийци на Гърция празнуват победата, окичени с венци от лаврово дърво и магданоз. Около 400 г. пр.н.е. Хипократ, гръцки лекар, изброява повече от 400 лекарства, направени от подправки и билки,  половината от които ние все още използваме и днес.

Обширния търговски път на подправките "Златният път на Самарканд", минаващ през пустинята е свързвал  кралствата между Южна Азия и Близкия изток. В продължение на векове, араби контролирали този маршрут и имали посредническа роля между търговци на продукти от Африка и подправки от Далечния изток. Каравани с магарета и по-късно от хиляди камили, използвали този маршрут за търговия към далечни земи, където търсенето е било голямо.

 

Римляните контролират търговията.
200г. пр.н.е. до 1200г.


Когато тяхната империя станала доминираща в целия познат свят, Римляните започнали да пътуват до Египет и Индия, за да търгуват с подправки. Били трудни двугодишни кампании през Индийския океан, за да се снабдят с черен пипер, канела, индийско орехче, карамфил и джинджифил. От първи век, един гръцки търговец, моряк, Хипалус, забелязал променящите се ветрове на мусоните духащи югозападно от април до октомври и североизточно от октомври до април. Вместо да се борят с ветровете, търговците започнали да се възползват от тях и скъсили своето пътуване до по-малко от една година.

По време на Римската империя, подправките са били достъпни само за висшата класа, които ги оценявали като много скъпи, колкото златото. През 65 г. от н.е., в знак на почит, Римляните изгорили едногодишните доставки на канела на погребението на съпругата на Нерон. Когато готите превзели Рим през 410 г. и техният лидер, Аларих I, поискал сумата от £ 30,000 в черен пипер заедно с благородно злато, скъпоценни камъни и коприна. Това е цената на откупа, за да пожалят населението от смърт. Ползването на подправки и търговията в Европа с тях е намаляла драстично след падането на Римската империя.

Подправките познати на Античния свят и отглеждани предимно по Средиземноморието дължат разпространението си по цяла Европа на Карл Велики. През 812 г. във Франкското кралство е написана инструкция за начина на отглеждане на 74 растения използвани в Кралската кухня. Този текст е част от съхранилият се до наши дни знаменит ръкопис „Capitulare de villis“. Там са споменати популярните и днес подправки като сминдух, розмарин, целина, магданоз, копър, анасон, чубрица.

 

Европейците изследват пътя към Източна Индия.
1200г. до 1500г.


За Европейска култура от Средновековието, търсенето на подправки е от ключово значение за разширяване на световната търговия. Много от най-ценните подправки в света идват от Китай, Индия, Индонезийските острови, включително и от Молукските острови (познати като Островите на подправките). Европейците искали да търгуват пряко с тези източни култури за подправки и изследователите откривали нови светове по време на техните пътуванията в търсене на нови търговски пътища.

В края на 13 век, пътешественика из Азия Марко Поло, описва Венеция като най-важното търговско пристанище. Венеция остава водеща търговска и просперираща сила до 1498 г. По това време португалците и испанците вдигат цените на подправките неимоверно много и Венеция започва да търси собствени маршрути към земите на подправките. Португалския изследовател Васко да Гама плава около нос Добра надежда в Африка, за да достигне до Калкута, Индия. Той се завръща с черен пипер, канела, джинджифил, бижута и сделки с индийски принцове, за да продължи търговията със стоки.

През 1492 г. Христофор Колумб достигнал Америка, докато търсел по пряк западен път към Островите на подправките. Въпреки, че той не намира Островите на подправките, Колумб донася бахар, ванилия и червени чушки от Западна Индия.

През късното Средновековие с развитието на градовете, търговията се превръща в „Златен век на подправките“. Кръстоносните походи изиграват своята голяма роля в разпространението  на подправките. Италианските търговски републики натрупват голямо богатство, благодарение на търговията с подправки от Леванта. В тези времена се заражда и науката за приготвянето на храната. Появяват се и първите готварски книги. Кулинарията започва да се причислява към сферата на изкуствата, а някои от ястията към лекарствата.

В книгата „Le menagier de Paris“ издадена през 1393 г. в Париж заедно с многото кулинарни рецепти има и ботанически съвети за отглеждането на копър, чубрица, сминдух, розмарин и майорана.

 

Избухват войни за контрол на търговията с подправки.
15-ти до 17-ти век


След  превземането  на Цариград през 1453 г. от османците търговията на подправки става много тежка задача. Цените им се качват много, а доставките стават все по-редки. Тъй като и средната класа нараства с бързи темпове по време на Възраждането, популярността на подправките расте. Конфликта възниква за това, кой ще доминира търговията с подправки. Започва епохата на Великите географски открития. Войните за индонезийските Островите на подправките избухват между процъфтяващите европейските народи и продължават около 200 години, между 15-ти и 17-ти век. Испания, Португалия, Англия и Холандия, всички те се борят за контрол.

Португалските търговци достигнали на изток и плавали на юг, около Африка и през Индийския океан. Пръв достига бреговете на Индия португалския мореплавател Васко да Гама през 1498 г. и се завръща в Лисабон с ценен товар от подправки. В 1502 г. той достига и до остров Цейлон. Така португалците поемат здраво в свои ръце високодоходната търговия с подправки. Техните испански съперници търсили други маршрути до районите за отглеждане на подправки. През 1519 г. Испания изпраща Фернандо Магелан на околосветско плаване. Магелан умира на Филипините, а неговия екипаж губи четири от петте си кораба. Въпреки това, единствения останал кораб начело с неговия корабен лекар Диего Чанка пренесъл в Европа лютата чушка чили, както и толкова много пипер и други подправки, че пътуването е счетено за финансов успех. В началото на 16 век Ернан Кортес донесъл какаовото зърно от Америка, като в Мексико се запознал и с ваниловата шушулка като ароматна добавка към какаото.

Междувременно, Холандия започва да просперира чрез снабдяването на кораби и набирането на екипажи за португалците. В началото на 16-ти век, холандците придобиват контрол над корабоплаването и търговията в Северна Европа. До края на века тяхното влияние се разширява и те изместват португалците и започват да контролират търговията с подправки. Те правят много експедиции в Източна Индия и правят нови сделки с местни управници.

До началото на 17 век холандския контрол е пълен. Холандия превзема град Малака през 1641 г. Това завоевание води до контрол на Малайския полуостров и близките острови. През 1658 г. те започват да контролират търговията с канела от Цейлон. През 1663 г. придобиват изключителни права за търговия с пипер от пристанището на Малабар, крайбрежие на западна Индия. До края на 17-ти век повечето от Индонезийските острови падат под контрола на Холандия, като придобиват изключителни права за търговията с подправки от Азия.



Когато цените са падали, холандците гледали да запазят високите си печалби като изгаряли канелените и карамфилови дървета. Те натопявали индийското орехче в "мляко с вар", за да може техните съперници да не отгледат дръвчета за плод.

Франция е велика сила през 17 век, но не играе голяма роля в развитието на търговията, тъй като не инвестира в проучването на подправките. Въпреки това, французите спомагат за това, да се прекъсне Холандската хегемония на пазара с подправки. Крадат достатъчно карамфил, канела, и не-варосано индийско орехче от холандците, че да започнат да отглеждат насаждения на френско контролираните острови в Индийския океан.

 

Англия започва до проучва.
16-ти до 18-ти век

 



През 1500 г. англичаните поглеждат на север за свой маршрути на изток. Те не намират нито един, но през 1600 г. Елизабет I започва да поема контрола в Индия чрез своята прочута Уест-Индийска компания. През 1780 г. холандците и англичаните водят война за надмощие над търговията с подправки. До 1799 г. холандците губят всички центрове за подправки и представителствата им в Индия затварят.

Американците навлизат в търговията с подправки.
17-ти до 20-ти век


Американците започват постепенно да навлизат в световната търговия с подправки през 1672 г. Роден в Бостън Елихю Яле, бивш представител на Англия в Източна Индия в Мадрас, започва свой бизнес с подправки. Той натрупва състояние и дава началото на Юле Юнивърсити. През 1797 г. капитан Джонатан Карнс плава от Индонезия до Салем, Масачузетс с голямо количество пипер. Той търгувал директно с азиатските търговци, а не чрез представители на Европа, които имат монопол тогава. В резултат на това Салем, Масачузетс се превръща в център на търговията с подправки в Северна Америка. Първото пътешествие носи печалба от 700%, търговията е изключителна. Близо хиляда американски кораба започват да плават около света през следващите 90 години.

След като тяхното влияние нараства, американците започват да правят много нововъведения в света на подправките. Тексаски заселници измислили чилито на прах през 1835 г., като това води до опростено производство на мексикански храни. През 1889 г. изследователи на храните от Уотсънвил, Калифорния изобретили как да дехидратират лука и чесъна. През 1906 г. Евгений Дюрки пише първите стандарти за чистотата на подправките по Закона за храните и упойващите вещества на САЩ.

Втората световна война довнася още повече интерес към интернационалните храни в Америка, като войниците които се завръщат разказват за нови подправки в Европа и Азия. Използването на риган, "пица подправката" нараства с 5200% през първото десетилетие след края на войната.

И до сега Азия продължава да увеличава производството си на подправки - канела, черен пипер, индийско орехче, карамфил и джинджифил. Въпреки това, все повече и повече подправки са засаждат в Западното полукълбо, заедно с голямото разнообразие от билки и ароматни семена. Бразилия е основен доставчик на пипер. В Гренада расте индийското орехче. В Ямайка се отглежда джинджифил и бахар. Никарагуа, Салвадор и САЩ произвеждат сусамово семе. Европа и Калифорния произвеждат много билки.

От началото на историята най-силните нации са контролирали търговията с подправки. Същото е вярно и днес. САЩ е вече най-големия консуматор на подправки в света, следвани от Германия, Япония и Франция.

Продуктите в тази категория са изчерпани..