Синап - 200гр

на английски: Mustard

История на синапа

Известни са три вида синап – бял, кафяв и черен. В началото на своето използване синапът е считан за медицинско растение, а не за подправка. Синапът е една от най-старите подправки и най-използваните по целия свят. Китайците го познават от хилядолетия, а древните гърци редовно са го употребявали като лечебно средство. Разбира се най-познат ни е синапа с това, че е основна съставна част на горчицата. Дори латинското название на горчицата и синапа съвпадат. Приготвената горчица датира от времето на първите римляни, които използват смлени семена на синап и ги смесват с вино за получаването на еднородна паста.

Синапа е свързан по някакъв начин и с християнството. Счита се, че когато се посее расте силно и мощно. Още Папа Йоан XXII е бил толкова голям почитател на горчицата, че открива нова длъжност във Ватикана – човек приготвящ горчицата на Папата. По негово подобие кралица Виктория в Англия назначава Еремия Колман за човека с горчицата в кралския двор.

Състав на синапа

Синапът има малки кръгли семена, както и вкусни листа. И двете са ядивни и имат различни приложения. Синапът е много богат на гликозиди, етерично масло, мазно масло, протеини и производни на фенил пропана. В синапеното семе се съдържат слузни вещества и белтъчини.

Синапа в кухнята

В готварството рядко се използват цели синапени семена. Те се слагат предимно в суровите туршии, а в индийската кухня се ръсят обилно върху оризовите специалитети. За да намалите газовете и подпомогнете храносмилането изпукайте синап в олио и го прибавете към супа леща или други варива. Съчетава се успешно с подправки като джинджифил, куркума, червен и черен пипер  и кориандър, лук, чесън, копър. В кулинарията се използват и листата на растението, но много по-рядко. Традиционно присъстват в менюто на Източна и Северна Индия, предимно през студените дни, защото имат силно загряващо действие. От листата в Индия извличат синапено масло, което ползват за готвене.

Горчицата на прах, която добре познаваме представлява комбинация от смлени кафяви и бели синапени семена, смесени с куркума или шафран за добавяне на вкус и цвят.

Синапа има консервиращи и лечебни свойства.

Видове синап

Както споменахме растението има три варианта - черен, бял и кафяв синап. Родината на кафявия е Индия, на белия Южна Европа, а на черния Западна Азия. Семената и на трите вида приличат по вкус, но се различават по съдържащите в себе си различни етерични масла. Семената на черния синап съдържат повече етерично масло, а маслото на белия синап няма аромат, но е силно лютиво.

Ползи от синап

Още в 6-ти век пр.н.е., гръцкият учен Питагор използва синапа като средство за лекуване на ужилвания от скорпион. Век по-късно, Хипократ използва синапа в различни мазила и лекарства лекуване на зъбобол и много други заболявания.
Горчицата не случайно е любима на хората по цял свят. Тя стимулира апетита чрез увеличеното слюноотделяне. Също има и храносмилатело, слабително, антисептично и стимулиращо циркулацията свойство. Горчицата неутрализира токсините и предпазва от разстройване на стомаха, но и прекаленото приемане на горчица може да се отрази дразнещо на стомаха. Горчицата също съдържа сяра, която се използва за лечение на кожни заболявания. Има кремове от синап, които се полагат на гърдите като помощ за изчистване на синусите и облекчаване на белите дробове.

Синапът стимулира работата на сърцето, както и елиминира натрупаните отрови в тялото. При смесването на синап с вино се получава противоотрова при ухапване от змии и отравяне с гъби. Компреси от синап облекчават така силните болки от подагра и ишиас, болките в ставите и мускулите. Под формата на масло помага при ревматизъм. Синапът е силно антисептично и антибактериално средство до такава степен, че в годините назад лекарите са измивали ръцете си със синап преди операции. Синапът е полезен при болки в гърлото, кашлица, стомашни и жлъчни болки. При жабурене с отвара от синап минава зъбобол.