Кокос стърготини - 200гр

на английски: Coconut

История на кокоса

Cocos nucifera или кокосовите палми са далечни роднини на праисторическите тревисти растения и като такива са изключително толерантни към солта и могат да растат до самия бряг на океана. За родина се смята западната част на Тихия океан и островите в Индийския океан. Кокосовият орех расте на палми с височина до 30м, които дават от 5 до 150 плода годишно. Наименованието на кокосовия орех идва от португалската дума за маймуна (coco). Вероятно португалците са намерили особена прилика между петната върху обвивката на плода и маймунското лице. Днес най-големите кокосови плантации в света и износители на кокосови орехи, както и на производните им продукти са Филипините. Това е и единствената страна в света, където кокосовото масло е основната мазнина за готвене.

Състав на кокоса

Кокосовият орех е средно голям зелен плод, в който има голям орех с три тръпчинки. Във вътрешността му има бяла твърда ядлива ядка, която е известна като копра. Копрата е източникът на кокосово мляко и кокосовото масло, а когато се изсуши може да се настърже на кокосови стърготини. Кокосовият орех съдържа вода, мазнини, въглехидрати и белтъчини. Кокосовият орех е изключително богат на калий, желязо, магнезий, натрий, фосфор, мед и цинк и витамини от група В. Той е богат и на протеини и фибри и има голямо разнообразие от витамини като С, Е, К, фолиева киселина. Кокосовият сок не съдържа мазнини и е нискокалоричен. Кокосовият орех е естествен воден филтър – през безбройните му фибри девет месеца се просмуква вода, която остава в стерилния орех. Тази течност е един от най-богатите източници на електролити в природата. За разлика от него кокосовото мляко е много мазно и съдържа голямо количество калории. Кокосовото мляко е ценен източник на голям брой аминокиселини, витамини и аскорбинова киселина.

Тъй като младото кокосово мляко е много близко до човешката кръвна плазма, през Втората световна война, в Пасифика са го използвали вместо кръв за животоспасяващо кръвопреливане.

Ползи от кокоса

Така нашумялото кокосово олио съдейства за по-бързото изгаряне на калориите. Бихте могли да го включите в дневната си диета, а дори и без диета. Кокосовото олио засилва обмяната на веществата и ускорява метаболизма. В резултат от това се засилва и повишава жизненият тонус на човек. Предполага се че кокосовият орех е добро средство против затлъстяване и метаболитни заболявания. На много тихоокеанските острови местните лечители използват месестата част на кокосовия орех за унищожаване срещу чревни паразити, против запек или за развитие на повече мускулната маса слаби хора. Кокосовата вода е често използвана от тях при инфекции на бъбреците и пикочния мехур, а кокосовото мляко се дава при стомашна язва и възпалено гърло. Други изследвания твърдят, че кокосовото масло регулира нивото на инсулин в кръвта и така предпазва от диабет.

Кокосовия орех в нашата кухня

Една от основните придобивки от кокоса е олиото от кокосовите стърготини. Най-напред вътрешната част се смила, загрява се до около 130 градуса и се пресова. Така се добива кокосово олио, което задължително се рафинира. Този продукт е широко използван в кулинарията и в козметичната индустрия.

Кокосовият орех е широко залегнал в кухните на азиатци, индийци, африканци, индонезийци и южноамериканци. Често с кокос се приготвят супи, сосове, ястия, десерти ли пък безалкохолни екзотични коктейли. Кокосовата вода и кокосовото мляко се използват най-вече в супите и сосовете. Стърготините се съчетават отлично с пилешко. Кокосовото масло се използва в сладкарската промишленост. Кокосовите стърготини са популярни като украса на сладкарски изделия - бонбони, сладки, шоколади, пайове, торти.

Съхранение на кокосовите стърготини

Изсушеният кокосов орех, от който се правят и стърготините, практически няма срок на годност, стига само да е добре затворен и опакован на прохладно място.