Манатарка - 100гр

на английски: Porcini

Манатарката в България

Манатарката е Царицата на нашите гъби, една от най-вкусните гъби на Стария континент и е една от най-разпространените в България диви гъби. В горите на България отделните видове манатарки са широко разпространени, но много високо ценена е обикновената манатарка. При по-малките гъбки стъблото е дебело и месесто и често е няколко пъти по-голямо от самата гугла. Висококачествените млади манатарки се считат за деликатес и имат висока цена.

Гъбата расте в широколистни и иглолистни гори и дървесни насаждения. Тя е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесна за съхранение и желана за внос от други европейски държави. Широко разпространена е в Северното полукълбо в Европа, Азия и Северна Америка. Тя не се среща естествено в Южното полукълбо, въпреки че е въведена в Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия и Бразилия. Западният северноамерикански вид, известен като калифорнийския кралски манатар (Boletus edulis var. grandedulis), е голям вариант с по-тъмен цвят, официално идентифициран за първи път през 2007 г.  Манатарката расте на надморска височина до 3500 метра. Европейското й разпространение се простира на север до Скандинавия и на юг до Южна Италия и Мароко. В Китай гъбата може да се намери от североизточен Хейлундзян до платото Юнан-Гуейджоу и Тибет. В Западна Азия видът е намиран в северозападните гори на Иран.

Видове манатарки - Обикновена манатарка /Boletus edulis/, Бронзова манатарка /Boletus aereus/, Сиво-жълта манатарка /Boletus impolitus/, Борова манатарка /Boletus pinophilis/, Хлебна манатарка /Boletus regius/, Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) и много др.

Състав на манатарката

Манатарката съдържа до 35% пълноценен протеин, който включва глутамин, аргинин, левцин и тирозин. В нея има голямо количество витамин РР и никотинова киселина, различни микро и макроелементи. С консумация на манатарката тялото се снабдява с витамини от В-групата, витамин С, витамин Е и витамин D. В манатарката няма холестерол. Гъбите B. edulis са богати на минерали - натрий, желязо, калций и магнезий, като количествата варират в зависимост от състава на почвата върху която се развиват.

Сравнително проучване на аминокиселинния състав на единадесет португалски диви ядливи гъби показа, че Boletus edulis има най-високо общо съдържание на аминокиселини.

Ароматните съединения, придаващи на гъбите B. edulis техния характерен аромат, включват около 100 компонента, като естери и мастни киселини. При изследване на ароматни съединения, 1-октен-3-он е най-разпространеният химикал, открит в суровите гъби, като пиразините имат повишен ароматен ефект и повишено съдържание след сушене.

Манатарката в кухнята

Манатарка се счита за една от най-безопасните диви гъби за консумация, тъй като малко отровни видове много приличат на нея, а тези, които го правят, могат лесно да бъдат разграничени. Горските гъби трябва да се почистват много добре преди консумация. Обикновено не се препоръчва измиване на гъбите, но тези може би правят изключение. Тъй като са горски гъби трудно се почистват само с четка и добре да се измият под течаща вода. След това може да ги оставите в хладилник за 24ч да се изцедят и след това да ги готвите. Манатарките могат да се пържат, да се добавят към супи, сосове за спагети, ризото, задушени ястия, печени ястия, гювечи, манджи в дълбока тенджера и др. Особено добра комбинация са манатарка и пачи крак запържени в тиган с подправки и зехтин и масло.

Сухата манатарка се обработва по лесно. Накисва се в топла вода за около час и след това може да се използва като прясната, с изключение на това че, не се пържи. От накисването може да използвате и водата в която са сложени - тя е ароматна и е страхотна за правенето на сосове и супи.

Манатарката е една от най-добрите гъби за замразяване.

Силният, отличителен вкус на тази гъба е оценен още от римско време. Ястия, съдържащи манатарки, често са били използвани от римляните за скриване на отрови, използвани за убийства на политици и други обществени личности. Смята се също, че те имат редица лечебни свойства, включително премахването на лунички и петна, като от тях се приготвя и мехлем за лечение на ухапвания от кучета.

Полза от манатарката

Гъбата манатарка се усвоява много добре от стомашно-чревния тракт и няма нужда от наличието на допълнителни стомашни сокове. Витамините и веществата, които се намират в тези гъби, ги правят ценна част от здравословното хранене. Хранителните вещества поглъщат токсините и ги отстраняват от организма.

Тъй като понастоящем манатрката не се използва като лекарство, въпросите за дозираният й прием не са от значение. Гъбата може да се яде свободно от повечето хора. Тя обикновено се счита за безопасна, въпреки че някои хора могат да проявят алергии или свръхчувствителност към нея. Въпреки че е показано, че може да се яде сурова, манатарката консумирана в суров вид може да причини стомашно разстройство, поради което винаги трябва да се готви.