Чимен млян - 100гр

на английски: Fenugreek

История на чимена

Родината на това растение е Средиземноморието. Трябва да се спомене, че чимен се казва само на семената, а сминдух на цялото растение. Той е добре познат в Китай, Индия и Северна Африка. Естествено пренесен от Европейските колонизатори и търговци. Семената му са познати от древността - Диоскурид ги смята за добро средство при изгаряния, а Плиний Стари - при затлъстяване. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите. В Древен Китай е ползвано също с лечебни цели. Особено популярен сминдухът е бил по времето на Карл Велики, когато в кралските градини е бил на почит. Кафяво-жълтеникавите семена на чимена съдържат етерично масло с над 40 съставки, които придават на подправката специфичен, леко горчив вкус. В България подправката се отглежда навсякъде. Добре познат е и като незаменима съставка на шарената сол. Сминдухът е едногодишно растение от семейство Бобови, а същинската подправка се приготвя от семената на растението.

Полският сминдух е едногодишно растение. Стъблото е гладко и високо до 90 см. Цветовете са бледолилави, а чушките са късо яйцевидни с по 1 до 3 семки и са дребни, кафяво-жълтеникави.

Състав на подправката

Кафяво-жълтеникавите семена на чимена съдържат етерично масло с повече от 40 съставки. В сминдуха се съдържат строидни сапонини, лецитин, фитин, холин и трогонелин.

Чимена в кухнята

Чимена се използва почти задължително при овкусяването на суджуци, наденици, както и при кайзероването на пастърма и други деликатеси от месо и риба. Тази му употреба е пряко свързана със силното му антисептично действие. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен. Малки количества чимен се съдържат в почти всяко индийско къри. Тъй като поема лесно други миризми, трябва да се съхранява в добре затворен съд.

Ползи от чимена

Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно растение от египтяни, гърци и римляни. В Древна Гърция Хипократ препоръчвал растението като билка при кашлица и заболявания на белите дробове и горните дихателни пътища. Арабските лекари използвали сминдуха като съставка в мехлеми за рани и абсцеси, които се нанасяли върху болното място и успокоявали раздразнената и възпалена тъкан. Заради антисептичното му действие чименът се е употребявал за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се е приемал за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт. Китайските лечители го предлагали на мъже с репродуктивни проблеми. Чименът стимулира още обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това сминдухът подобрява апетита и възстановява силите на организма.