Босилек - 50гр

на английски: Basil

История на босилека

Вероятната родина на босилека е Индия, цяла Южна Азия, а така също Североизточна Африка. Предание гласи, че Александър Велики е донесъл растението от Персия. Сушен или пресен босилека е задължителна съставка на италианската пица. Голяма роля изиграва и при едно от най-известните и разпространени тестени изделия – пицата. Още в предренесансов Неапол кралица Маргерита заповяда на кралския готвач да измайстори евтино и прилично на вкус ястие за простолюдието. Точно тогава той прави и така познатата днес пица Маргерита – тесто с меко сирене, босилек и домати. И до днес е така застъпен в италианската кухня, че се смята, че зеления цвят в трибагреника на Италия идва от зеления цвят на босилека. Името босилек произхожда от гръцката дума basilikohn, което означава „кралски” и отразява нагласите на тази древна култура към билката, която те смятат за много благородна и свята. Традицията на благоговение към босилека се среща и в други култури. В Индия, босилекът се пази като икона на гостоприемството, докато в Италия, той е символ на любовта. С босилека се свързват редица легенди. В Египет се е използвал за балсамиране на мъртвите, а в Индия вярват, че е обречен на бога Вишну, защото предпазва от ужасна митична змия, имаща способност да убива само с поглед.

Босилекът е тревисто едногодишно растение и на височина достига до 60 см. Листата са срещуположни, яйцевидно-продълговати, с дълги дръжки, заострени. Цветовете са бели, а в редки случай лилавобели или червени, разположени са в горната част на стъблото. Плодът е сух и след като узрее се разпада на четири кафяво-черни семенца. Цялото растение босилек има приятна миризма. Цъфти през юни-септември Използва се надземната част, най-вече листата (пресни или изсушени), а в много редки случай и семената. По време на цъфтежа се бере за използване в прясно състояние, а за сушене – преди цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня. Названието на босилека означава „царска билка“.

Състав на босилека

Босилекът е отличен източник на витамин К и много добър източник на желязо, калций и витамин А. В допълнение, той е добър източник на диетични фибри, манган, магнезий, витамин С и калий.

Как да използваме босилек

В българската кухня се използва при готвене на месо, зрял и зелен боб, в месни и зеленчукови бульони, при ястия със зеленчуци и при приготвяне на сосове. Добавя се на риба и кисели и пресни краставички, марината за дивеч, салата с домати. Пресни накълцани листа от босилек се слагат на ястия с риба, месо и яйца, а от босилек, копър и тарос (естрагон) се приготвя ароматичен оцет, с който се подправят сосове и салати. Изсушените семена от босилек могат да се смелят – те са подходяща подправка към сосове, които поднасяме с печено на шиш месо или към студено печено месо. Използва се още при приготвяне на марината, туршии и салати. Заради силния и приятен аромат, босилекът се използва в кухните на много народи. Един от най-типичните сосове приготвяни от босилек е Песто дженовезе. Соса включва естествено пресни листа от босилек, черен пипер, сол, малко бахар, кедрови ядки, чесън, пармезан и сирене пекорино, зехтин Екстра върджин. Точната рецепта може да видите в нашата секция Рецепти.

Босилека и нашето здраве

Босилекът е с противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително, потогонно и леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно- половите и дихателни пътища и при депресия. За външно приложение се препоръчва за жабуркане при зъбобол и за гаргара при гърлобол, за налагане при кожни обриви и отоци, за бани (с равни части мащерка и мента във ваната), при нервни разстройства. Сокът от пресни листа на босилек, капнат в ухото има болкоуспокояващ ефект при възпаление на средното ухо. Тампони, напоени с него,  действат за бързото заздравяване на рани. Босилекът възбужда апетита, усилва сърдечната дейност и има антисептично действие. Народната медицина прилага запарка от босилек при ангина, хрема, безсъние и колит.

Запарката от босилек се използва при хроничен гастрит, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при чернодробни и жлъчни - заболявания, за лекуване на хронични астматични бронхити, емфизем, бронхиални спазми у деца и възрастни, при гадене и неврози.